Николай Лилиев – една птица в нощта
На улица „ Петър Парчевич “ № 38 в Стара Загора се намира една къща, която през 1998 година става монумент на културата от национално значение. Тя е известна като Лилиевата къща, а в нея се ражда (на днешната дата) и отраства създателят на тези редове:
„ Заслушан в смътните слова “ Николай Лилиев написа през 1912 година – когато е на 27. Може би последният стих от творбата не е по никакъв начин инцидентен. Николай е част от жанр на учители и свещеници, само че още от дребен остава кръговиден сирак – баща му умира през 1890 година, а майка му през 1900 година Така попада под грижите на жени, което, допуска се, дава на перото му тази сърцераздирателна нотка.
В просветително отношение, той учи първо в родния си град, а по-късно – в комерсиална гимназия в Свищов, която приключва през 1903 година По-късно, през 1905 година, с помощта на покровителството на сестра си Божанка Чакърова и нейният брачен партньор, Лилиев е студент по литература в Лозана, Швейцария, в продължение на 3 семестъра.
Докато следва зад граница, той написа и изпраща стихотворения на списанията „ Ново общество “ и „ Демократически обзор “, които подписва с името Михайлов. В последна сметка обаче се завръща в родината заради липса на пари и тук стартира забавната за един стихотворец работа – счетоводител в дъскорезната работилница на Сребърникови в Долна баня, село в подножието на Рила. Този интервал обаче е доста значим за построяването му като създател.
Лев Толстой и Владимир Чертков, водач на толстоизма като придвижване и редактор и издател на творбите на Толстой
Лилиев се увлича по толстоизма дружно със своя съквартирант и в Долна баня се среща със С. Ничев – основал толстоистка комуна там. Сред новите му запознанства на това насаме място са и Боян Пенев, Владимир Василев и Димчо Дебелянов.
Мести се в София, където преподава в Трета мъжка гимназия. Именно тук, дружно с Дебелянов, са под крилото на Димитър Подвързачов, на който Лилиев посвещава различни периодически изявления и книгите „ Птици в нощта “ (от която е и стихотворението по-горе) и „ Стихотворения “.
Това е първият от два куплета на стихотворението „ An die Natur “ („ Към природата “), оповестено в сп. „ Съвременник “ № 2. Под него авторът за първи път използва псевдонима си Николай Лилиев, който му дава редактора на списанието Г. Бакалов. Неговото същинско име е Николай Михайлов Попиванов.
Подвързачов, както и Дебелянов, разгласяват негови стихотворения в „ Съвременник “, „ Оса “, „ Смях “, „ Наш живот “, „ Демократически обзор “, „ Съвременна мисъл “ и други, а в първата „ Антология на българската лирика. От Вазова насам “ е показан с цели 14 стихотворения. Попиванов печели и конкурс, поради който отпътува за Париж, спонсориран от Министерството на търговията, където остава 3 години – до лятото на 1912, малко преди началото на Балканската война.
След войната продължава с литературната си кариера, която е прекратена само от Първата международна война. Негови творби не престават да се разгласяват от Подвързачов, първата му книга – „ Птици в нощта “ – излиза в две издания (1919, 1921), а при започване на 1920 година става съредактор на списание „ Златорог “.
Групова фотография на сътрудниците на списание „ Златорог “, 1925 – 1927 година Лилиев е първи седнал на втори ред.
Между 1921 г. и 1924 година, до момента в който работи в библиотеките на Виена и Мюнхен, издава и книгата „ Лунни петна “, която получава премия от Министерството на просвещението. А откакто се връща от странство през есента, става е драматург на Народния спектакъл в София.
Като драматург – от 1924 до 1928 и по-късно от 1934 до 1960) следва театралните обичаи, положени от Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов, и е главен мотор за разцвета на българския спектакъл през 30-те и 40-те години. Превежда Шекспир, Расин, Юго, Метерлинк, Хофманстал, а за всеотдайната си работа за институцията през 1952 година получава званието „ Заслужил сценичен активист “.
Но и неговото творчество, сходно това на мнозина, е жигосано от формалната комунистическа литературна рецензия. И макар че работи за в Института за литература при Българска академия на науките като учен, повече не написа нито едно стихотворение.
